Представи се в Господа нашия възлюбен брат монах Тихон (в мире Борис Иванов Боюклиев)

dqdo_monah_Tihon_pomorijski

С прискърбие съобщаваме, че на 25 юни в 18, 30 ч. в монашеската си килия почина отец Тихон, брат на Поморийската света обител.

Той е роден на 14.XII.1937 г. в с. Егрек, Крумовградска община, област Кърджали, в семейство на българо-мохамедани, но е възпитан в български народностен дух (самият той обичаше да пее стари народни Родопски песни). Неизвестно е как, но в края на 60-те години на миналия век, тогава все още с рожденото си име Мехмед, постъпва на работа в Черепишката духовна семинария. В духовната ни Алма матер той се запознава с цялата плеяда християнски учители, начело с тогавашния ректор на семинарията еп. Тихон, а след това и с еп. Герасим, които му посочват истинския път на богопочитанието.

Епископ Герасим (Браницки), който го покръства, давайки му името на равноапостолния български цар Борис-Михаил, го посъветвал да отиде в манастир, където да потърси спасението на душата си. Така новопокръстеният Борис през 1971 г. се отправя към богоспасяемата Сливенска епархия в Поморийския манастир “Св. Георги”. Там той е приет много радушно от опитния духовник дядо хаджи Пахомий (игумен на манастира, дългогодишен Рилски брат, † 2001 г.). Така, през 1972 г. на 25 юни в дните на Петровия пост Борис е замонашен от Смоленския епископ Нестор с името на Аматунтския чудотворец Тихон. Духовен старец му става игуменът архим. Пахомий.

На практика моментът на пострига на новия монах е извършен в особено тежки за манастира времена. Отколешни са апетитите на Военното министерство да превърне най-големия манастир в Източна България и единствения действащ мъжки манастир на Черноморието във Военно-почивна станция. С постъпването именно на монах Тихон в редиците на поморийското братство, то се закрепва и постепенно нараства до четирима монаси, които успяват да съхранят духовното предназначение на манастира.

Но отец Тихон изпълнява и други важни послушания към родната ни Църква. Едно от тях е изпращането му в Зографския български манастир на Света Гора - Атон, където за намаляващото зографско братство настават дни на тежко изпитание. След като прекарва три години на Света Гора, монах Тихон се завръща в България.

Той беше трудолюбив, скромен и общителен монах, достоен за високия духовен чин, към който бе призован не от човеци, а от Самия Всеподател Бог. Няма човек, който да помни някому да е извършил зло.

dqdo_Tihon_Pomorijski-monah-s-dqdo-Sergij

Винаги посрещаше всички поклонници и гости на манастира с топла и сърдечна усмивка и блага дума. Въпреки че не познаваше невменото пение, монах Тихон имаше добър слух и беше отличен певец. До последно той стоеше на своя духовен пост и никога не пропускаше времето за богослужение. През изминалата зима монах Тихон пострада тежко от болест на стомашно-чревния тракт, след което получи анемия и рак на черния дроб. Точно когато лекарите очакваха началото на тежки и мъчителни болки и му предписваха силни лекарства, отец Тихон напусна тихо и безболезнено този свят, в деня на който той е приел и монашеския си постриг.

dqdo_Tihon_Pomorijski_monah

Бог да го прости и упокои в селенията на праведните!

dqdo_Tihon


Share this post

 
English (United Kingdom)Russian (CIS)Bulgarian (Български)

Share this post